benecon.eu logo

Езикова бележка относно неправилното използване на термина бенефициент

Мария Костова*
През последните години в българския език навлязоха доста заети от западноевропейските езици думи и термини. Това е напълно естествен процес в едно интегриращо се общество. В голямата си част тази заета лексика има латински произход. Недобрата подготовка по латински език и доверието, което имаме към говорещия понякога предизвикват смесване и объркване на термините. Такъв е случаят с термина бенефициент, който се използва неправилно в българския език дори и от юристи.


В латинския език суфиксът – ent / -ant е суфикс за сегашно деятелно причастие. Като семантика това причастие означава някой или нещо, който/което действа, т.е. показва лице, което извършва някаква дейност или нещо, което действа.

В нашия език има много съществителни, които по произход са сегашно деятелно причастие от латински глагол – студент, асистент, аспирант, конкурент, дисертант, оферент, цедент, мандант, депонент, регент, президент и други.

Думата бенефициент трябва да означава лице, което осигурява някаква облага /от лат. beneficere, beneficium – облагодетелствам, благодеяние/ или прехвърля някакво право на друго лице. В българския език обаче този термин се използва некоректно за означаване не на лицето, което облагодетелства, а на облагодетелстваното лице вместо правилния в този случай термин бенефициер или бенефициарий.

Нека сравним с някои от западноевропейските езици:

  • Bénéficiaire, фр. – ползващ се от нещо, получаващият изгода от нещо
  • Benefiziar, нем./ист./ - притежател, арендатор на ленно владение
  • Beneficiary, англ. - облагодетелствувано лице (особ. чрез получаване по завещание на пари. имот и пр.), юр. наследник, плодоползувател
  • Beneficiario, ит. - ползващ се човек
  • Beneficiario, исп. – който получава земя за ползване, концесионер

Възможно е неправилната употреба на бенефициент да е влязла в българския език от небългарски носител. Не може да се каже, че недобра подготовка по латински език имат само специалистите в България. Смесването на бенефициента с бенефициера може да предизвика два ефекта. От една страна това ще покаже лошата ни езикова версираност спрямо един партньор, който е наясно с терминологията. От друга страна объркването на страните в едно правоотношение може да доведе до нежелани последици, може да бъде използвано недобросъвестно и т.н.
Ето правилното терминологично определяне на страните:

  • бенефициент - бенефициер
  • цедент - цесионер или концесионер
  • депонент - депозитар /по-правилно депозитарий от лат. depositarius/
  • мандант - мандатар(ий) от лат. mandatarius
  • делегант - делегатар(ий) от лат. delegatarius

Всъщност бенефициент почти не се употребява, защото по правило се замества с името на конкретното лице, което облагодетелства. Докато терминът бенефициер, се използва широко понеже при възникване на правото или привилегията не винаги веднага става ясно кой е облагодетелстваният.
Относно по-правилната форма на –арий вместо на –ар имаме подходящ пример в българския език с думата пролетарий. Пролетарий произхожда от лат. proletarius, с която дума още в архаичния Рим се означавал римският гражданин, принадлежащ към съсловието на безимотните граждани, но юридически свободни. Техният принос към римската държава се е състоял в това, че са имали потомство – proles,-is,f. По-късно пролетарий се използва със значението простонароден. Думата е била заета в нашия език много по-рано, може би в началото на 20 в. Тогава явно се е обръщало повече внимание на морфологичния вид на заемките.

* — доц. д-р Мария Костова — катедра Класическа филология, Софийски университет “Св. К. Охридски”

 Публикувано на: 8 ное 2009